Пропускане към основното съдържание

Публикации

Начална страница

Скорошни публикации

Тя

  Воалът нежен на нощта обвива ни във сини цветове и бледа в пълнолуние луната открива нови, меки светове. Фенерът старовремен все стои на моста над заспалата река и къщи приказни на феи, покрити са от лунна светлина. Една красавица живее тук, облечена във нощни цветове и приказки красиви все разказва, и днес, събуди ме с напевен звук. Поглеждам я сред тайния й празник на феи, елфи, леприкони, А аз съм нейния любовник-гостенин за танци в нощи топли и дъждовни.                                                                Кремена Каменова                                                                юни 2022                                                                Варна

На Р.

  Появи се за миг в живота ми. И го преобърна за част от секундата... Не те видях повече... Но ти дойде като огнена стихия, която ще помня винаги. Къде си?   Ния Каменова Варна, януари 2022

Кажи ми, спомняш ли си за Венеция?

  Кажи ми, спомняш ли си за Венеция? Сред улиците цветни го срещнах мургав и красив. За винаги ще помня този миг. Април, Венеция... и теб. Дъхът на пролет, на кафе, и слънцето, което се провира между уличките стари... Твоите черни очи, косите ти, устните ти... Кажи ми, как да забравя? Не се осмелих в ухото ти да прошепна: „ Io ti amo “ Толкова се боях, че този миг помежду ни свършва... Кажи ми, спомняш ли си за Венеция?...   11.10.2021, Варна Ния Каменова

Не ме обичаш...

  Не ме обичаш, и никога не си. За теб съм просто някакъв кошмар. Обичаш някоя, която е хубава, модерна, стилна. Обичаш други, все са други. И аз разбирам те прекрасно. Но ако за теб животът си не давам, разбрала бих те много по-добре. Не ме обичаш. И не те виня. Ще си останеш само спомен. В живота ти аз нямам място. Не ме обичаш. Аз разбирам. Разбирам всичко и без думи. Навън е пъстроцветна есен. В която, знам, ще се изгубя.   Ния Каменова 13.09.2013 г , Варна.        

Аз нямам минало, ни настояще...

  Аз нямам минало, ни настояще. И няма бъдеще да имам. Сърцето ми без сълзи плаче, защото себе си презирам. Пак чайките летят в небето. Как пари лятото на юли! Все мъртвосиньо спи морето, а залеза в нощта се губи. А утре вече няма да ме има. Смъртта на портата ми удря. След есента ще дойде зима, след листопада – снежна буря. Какъв е смисълът, не зная. Дори не виждам вече смисъл. Не вярвам в Ада или в Рая – отдавна Бог ни е отписал. Живот така и   не живях. Съдбата бе красив предател. Светът и хората презрях, и всеки стана неприятел. Остана само черна злоба. Със нея чувствах и растях . Защо ли нищо от   живота, не научих и не разбрах? Да, утре чувствам ще умра, когато разцъфтят божури. Не ще ми липсва пролетта, а само изгревът на юли...     Ния Каменова 11. 07. 2015, Варна        

Кратки етюди

  - Каква е причината да си с мен? - прошепна тя. - Причината, е че те обичам - отвърна той. - Какво правят нощем хората? - попитала звездите луната. - Изследват себе си в очите на някой друг. Видях те и застинах от радост. Не дишах. А мислех, че ще се срамувам от себе си.  Кремена Каменова Варна май 2022

Кратки стихове

  Нощта е дълга и самотна.  Нощта, огледала се във луната.  Прекрасна в чернотата е нощта  А аз отново искам ти да си до мен.  – За теб си спомням често и мечтая във дни, изпълнени със светъл лъч. Във теб се влюбих и тая чувства от отминалите дни.  – Ще си спомни ли за нашата пролет?  Ще си спомни ли за нашите нощи?  Ще си спомниш ли ти за нас?  И чудя се аз - обичаш ли ме още.   Кремена Каменова пролетта на 2022 Варна

Розови цветчета, плик червен

                                                                          Плик червен с аромат на парфюм… Цветчета рози в нежната зора… Разпръснати навсякъде…. Ще бъдат разпилени в ветровете… както думите в писмото – неизказани…     25.04.2022 г.                                                                                                                             Ния Каменова

Летен дъжд

                                                                                                                            Ще тичам боса под цимента, под водопад от летен дъжд. Свободна и неопитомена сред дъх на кал и прясна пръст. По локвите ще затанцувам, косите мокри ще развея. Със капките ще се целувам, щастливо с тях ще се засмея. Косите с цвят на злато със ръцете ще развея, във това мъгливо лято, с дъжда проливен ще се слея. 9.0 2. 2022  Ния Каменова                                                               

Канела и ванилия

                                                                                                 Ти си моята канела,                                                 аз ванилия съм бледа.                                                 Гледаш с поглед на газела,                                                волята ти е сломена.                                                 А ръцете ти са лава,                                                и по мене те се стичат.                                                Ще потъна във забрава,                                                щом по мене с ярост тичат.                                                Със подправки ще полеем                                                 нашата безумна страст.                                                И дъхът ни ще го слеем                                                 като буря в прясна ръж.                                                 Потни капчици от сласт                                

Ромео трябва да умре

  Ромео трябва да умре „Ромео трябва да умре“. Нали така се казва… Ромео винаги се   жертва,   но никога не го показва. Ромео рядко ще заплаче,   и въпреки, че е наивен, не се скатава той обаче, не е надменен и ехиден. игрички той не си играе, не мрази и не нагрубява, не може даже да изтрае когато Жулиета страда. Не е във рицарски доспехи, Ромео не е съвършен, навярно хвърля нечии дрехи, едва ли е неопетнен. Не казва с ярост:“ Ти си слаба!“ защото силният е той. Във огъня дори се хвърля, не чака ти да го отърваш, не шикалкави и подмята, не чака все да го спасяваш. Ромео в себе си повярвал, макар и малък, неразбиращ, когато влюби се, изгаря, и пламъците си събира. „Ромео трябва да умре“. Защо да „трябва“. Той го иска. И често е като дете –   по детски твърдоглав и искрен. Глупак обаче не изглежда. Понякога е той суетен, Понякога пък е небрежен. Събира в шепите надежда, за кой ли път, но не последен. Ромео е хазарте

Ти набра розите...

  Т и набра розите... Бе с поличка... Беше юни... Не мога да го забравя... Мирисът на градинските цветя... И болезнената радост от полъха на здрача...   Варна, 29.1.2022 Ния Каменова

Кратки стихове II

  Януарски дежавюта... мирис на лято. Януари винаги е лято Рок балада за Кърт Кобейн, Слаш и Аксел Роуз... лято, бира и китари. Натисни струните, човече, Не ка се съберем всички хипита. Р азвейте растите си, растафари. да потеглим на моторите във юнския зной. Б ез война, а само любов. 29.01. 2022 г., Варна Ния Каменова  

Мартин и неговото семейство метали...

        До нас живееше едно много интересно семейство - метали. Всичките бяха метали, можете ли да си представите? Синът, Мартин (който тайно ме привличаше), бащата, вторият баща, бабата и майката. Всичките се носеха с метълски фанелки, шипове и дълги, мазни коси. Незнайно, защо, двамата баща съжителстваха заедно? Може семейството бе обединено от извратената идея за "отворена връзка", или чисто и просто ги свързваше всеобщият култ към музиката. Нещо като секта. Но на мен те ми приличаха по-скоро на група вещери, обитаващи старинен замък.       И наистина, къщичката, в която живееха, днес, за съжаление изгорена и разрушена от инцидент, представляваше пълна съборетина, обрасла с шубраци. Как обитаваха вътре? Как се получаваше това? На шега ги наричахме " вампирите", защото наистина, наподобяваха на вампири, излезли от фентъзи продукция на Холивуд.  Или по-скоро - на семейство Адамс. Точно така, на семейство Адамс. В българската им версия. Съжалявам, че никога не ги оп

Кратки стихове...

                                                                                                       Сплетени плитки...                                                           Мъх над устните..                                                                Ухание на бадеми...                                                            Вишнева клонка,                                                                 над разцъфнал цвят....                                                                       Гейшата изправи падналия си кичур                                                                                       25.01.2022 Ния Каменова